Поиск

Полнотекстовый поиск:
Где искать:
везде
только в названии
только в тексте
Выводить:
описание
слова в тексте
только заголовок

Рекомендуем ознакомиться

'Урок'
Обучить методике лингвистического анализа предложений с учетом отбора и организации выразительных средств синтаксиса и пунктуации в единстве содержани...полностью>>
'Документ'
Оборудование и материалы: компьютер, проектор, экран, компьютерная презентация «Строение клетки» ( ), медиаресурс «Лабораторный практикум. Биология 6...полностью>>
'Урок'
Урок «Предмет химии. Вещества» - это первый урок в Ведении, изучается в 8 классе. Учебник: Химия. 8 класс. Учебник для общеобразовательных учебных за...полностью>>
'Методичні рекомендації'
1. Проведення науково-практичних конференцій, «круглих столів», лекцій для педагогічних працівників з метою висвітлення форми роботи щодо відзначення...полностью>>

Иван войников история на българските държавни символи

Главная > Документ
Сохрани ссылку в одной из сетей:

Като цяло илирската хералдика оказва влияние при съставянето на Стематографията на Павел Ритер-Витезович, а оттам и на Христофор Жефаровичовия превод, който е с основен принос за българската възрожденска хералдика и налагането на модерния български герб.

Лъвът като български символ фигурира и върху два частни герба на чипровски български родове получили благороднически титли в Австрийската империя – Пеячевичи и Николантини, заселили се в Хърватия.

Гербът на Пеячевичи представлява щит с два изправени лъва, с гръб един към друг, между които има колона увенчана с корона и едноглав орел. Лъвовете държат ятагани. Над щита – графски шлем с намет, над намета – орел с кръст в човката и скиптър. Щитоносците са човешки фигури които носят на гърдите си съот. австрийския и унгарския герб и са стъпили на шахматно поле (символ на Хърватия). Гербът е утвърден със заповед на император Карл ІV, от 10 юли 1712 г. в Пресбург.

Гербът на Николантини представлява щит с разположени три лъвски глави, разделени с клин „патерица” (Антониев кръст). Над щита има графски шлем с намет и графска корона, а над короната – глава на козирог.

V. БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ В НЕХЕРАЛДИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ ОТ ХVІ-ХVІІІ В.

С развитето на хералдиката, през ХІV-ХV в. гербовете се превръщат в неизменен атрибут на всяка страна, поради което се появяват в исторически и георграфски съчинения, както и в географските карти. Тази мода не е подминава и България. Темата е значително по-добре проучена, но въпреки всичко липсва цялостно изследване по въпроса.241

1. Географски атлас на Жерар де Жод, второ издание 1593 г. Жерар де Жод (Gerard de Jode) (1509-1591), е известен холандски картограф, гравьор и издател.242 В края на 60-те год. на ХVІ в., на база атласа на Ортелиус, създава свой, озаглавен „Speculum Orbis Terrarum”, или „Огледало на света”. Издава го в Антверпен едва през 1578 г., тъй като се е страхувал че няма да бъде добре приет в картографските среди. Опасенията на автора се оказват правилни. През 1593 г. синът на Жод – Корнелис (Cornelius de Jode), преиздава, в Антверпен, атласа на своя баща. В новото издание, някои от картите са редактирани, изменено е и заглавието му на „Speculum Orbis Terrae”, а също така са добавени и гербове.

В „Карта на дунавските страни – І” е даден гербът на Хабсбургите, заобиколен от тези на Унгария, Австрия, Виндишмарк, Босна, Влахия, Турция, България, Сърбия, Щирия, Трансилвания. Безспорен източник тук се явявна гербовникът на Мартин Шрот (1580 г), тъй като с изключение на турския герб, останалите фигурират там.

Гербовете в атласа са черно-бели и без означения за цветовете. Този на България (Bulgary), представлява щит с изобразени в него две, кръстосани назъбени цепеници, всяка от които завършва с черна глава. За разлика от останалите гербове, българският е без корона.

2. „Хронология” на Левинус Хулзиус (1596 г.) Левинус Хулзиус (1546-1606), е майстор на фини инструменти, издател, лингвист и лексикограф. През 1596 г. в Нюрнберг, той издава кингата „Хронология”243 Това е географско съчинение, описващо Централна и Източна Европа. На титулната страница е даден гербът на Хабсбургите заобиколен от гербовете на описаните в произведението страни. Изображенията не са оцветени и са без означения за цветовете. Българският герб се намира долната страна на страницата, между тези на Константинопол и Сърбия. Представлява обърнат коронован лъв между шестлъчна звезда и луна, в десен ремък. Над щита надпис: „Bulgaria”

Първообраз на този герб е символът на влашкия благородник Добромир, появаващ се за пръв път в Хрониката на Рихентал (1418-1420) 244. В кодекс А представлява на червено син лъв, коронован в злато, в К, лъвът е златен, а Pr245 е идентичен с А, но лъвът е между златни шестлъчна звезда и луна в ляв ремък. В печатните издания е като в Pr, но лъвът е заменен с лъвов леопард.

В „Космография(та)” си, Мюнстер прикача гербът от печатните издания на Рихентал към Влахия, като обръща лъвовия леопрад246. Мартин Шрот също го включва в гербовника си247, но промения оцветяването, на сребро черен, с раздвоена опашка, коронован в злато лъв между златни луна и шестлъчна звезда в стълб.

Кой е изворът на Хулзиус? Най-вероятно за основа са ползвани Мюнстер, Солис, Шрот и някое от печатните издания на Рихентал, но има и авторски решения. Така например тук има герб на Трансилавния, който не се среща в останалите гербовници.

Като част от тези решения е и българският герб, който директно е взаимстван от този на Добромир. Странното в случая е че традиционния влашки герб, с лъвско изображение, е премахнат и на негово място е сложен символът на херцогството Асколот от Хрониката на Рихентал.248. За герб на Молдова е използван символът на Поссен. Вероятно Хулзиус смесва Боснаия (в Шрот) с Богдания, както още е била известна Молдова. Какви са били съобръженията за тези промени не може да се каже, но много вероятно е авторът да се е запознал с гербовника на Охмучевич и поради това е избрал лъвското изображение за България, а за Влахия е отредил друг символ.

За разлика от останалите източници, тук лъвът е обърнат. Това определено е гравьорска грешка, тъй като и в герба на Славония хрътките също са обърнати.

Поради географското си естество „Хронологията” на Хулзиус, става първоизточник на гербове в географски карти от ХVІІ в. и книги:

2.1. Книигата „Благосъкровище на небесната Мария девица майката Божия” от Петър Богдан Бакшев 1643 (“Tesoro celeste della divozione di Maria Vergine, Madre di dio”) Петър Богдан-Бакшев (1601-1674)249 е роден в Кипровец (по-късно Чипровец, а от 1956 г. Чипровци) и избира съдбата на духовник. През 1612 г. постъпва в католическия францискански манастир край родния му град. През 1620 г. заминава за Италия, където получава високо за времето си образование.Тук той попада под влиянието на хърватските ренесансови дейци.В 1630, отново се завръща в България и 13 години по-късно (1643 г.) е назначен от папа Урбан VІІІ (1623-1644) за архиепископ на София, което напрактика го прави глава на българските католици. Чрез този висок пост успява да възстанови и обедини католическите епархии в България. Той е създател и на освободителна организация, която през 1688 г. вдига Чипровското въстание.

През 1643 г.в Рим, Петър Богдан издава превод на книгата на августинеца Андреа Гелсоимини - “Tesoro celeste della divozione di Maria Vergine, Madre di dio”която озаглавява “Благосъкровище на небесната Мария девица майката Божия”. На титулната страница наред с изображението на Богородица с два ангела, е дадено и изображението на гений в разперени ръце. Дясната сочи към герба на България, а лявата към личния герб на Бакшев250. Българският герб представлява щит с поставен върху него коронован лъв с раздвоена опашка, между полумесец и шестлъчна звезда в десен ремък. Над щита липсва корона. Вместо нея стои надписът “Bulgaria”.

3. Карта на кралство Унгария от Мартин Щаер 1664 г. (Martin Stier. Landkarten des Königreichs Ungarn) – в картата е даден български герб, идентичен с този от „Хронология(та)” на Хулзиус

4. Карта „Течението на Дунав от Виена до Никопол”-№3 от Виченцо Коронели – 1692 г. Винченцо Мария Коронели (1650-1718) е изтъкнат венециански картограф, богослов и математик. През 1692 г. издава голямата карта „Течението на Дунав от Виена до Никопол” в три части. Интерес за насотящото изследване представлява третата част. Тук са дадени гербовете на България и два на Македония. Всички те са с хералдичен код за цветовете. Българският символ е на злато черен лъв, с раздвоена опашка, коронован в сребро, между сребърни шестлъчна звезда и луна в десен ремък. Над герба върху пергаментова лента е изписано „Bulgaria” Влиянето на Хулзиус или Щаер е безспорно.

5. Книгата „ Кралството на славяниите днес погрешно наричани скиавони” от Мавро Орбини 1601 г. Мавро Орбини (?-1614), е далматински историк и един от родоначалниците на панславизма. Става бенедектински монах, като се издига се до абат на католически манастир в Бачка. Умира в родния си град Дурбовник.

През 1601 г. в гр.Пезаро (дн.Италия), отпечатва своя внушителен труд “Кралството на славяните, днес погрешно наричани скиавони”251 Книгата е написана под влияние на Винко Прибоевич и неговата De origine successibusque Slavorum (Произход и слава на славяните), издадена във Венеция през 1525 г., явяаща се първия панславистки труд. Подобно на Прибоевич, Орбини смята за славяни народи, реално нямащи нищо общо с тях: македонците на Алексъндър Македонски, готи, авари, келти, шведи, нормани, фини, илири и т.н. Според него славяните са много древен и велик народ, борил се в миналото с египтяните и римляните.

В своя труд Орбини дава гербовете на страните, които описва. За свой осовен хералдичен източник той ползва Илирските гербовници. Вероятно е познавал историята на Охмучевичия оргинал, защото си личи, че не храни голямо доверие към кралските илирски гербове. От всичките 11 герба, които дава само 4 са от тях. Това са на Стефан Душан252, на Босна253, на Хърватия254и на България 255. Останалите 6 са везти от раздела с фамилните гербове на Илирските гербовници, което донякъде доказва тезата за съществуването на незапазения босненски гербовник, ползван като източник при Илирските. Типичен пример за това е гербът на „Vucascino re di Servia”256 (Вълкашин крал на Сърбия), където вместо този на Сърбия е даден на Мърняевичите. Орбини дава и един герб, който не присъства в осналите илирските гербовници- този на Хум (Хулм – contado di Chelmo)257. Това показва, че най-вероятно е ползван и друг хералдичен източник.

Символът на България е на стр.398 Изработен в стила на ранния барок, той представлява украсен триъгълен щит, завършващ в долния си край със стилизирана лилия, в който е поставен коронован лъв, върху щита корона. Над герба стои надписът “Arma del Regno di Bulgaria”(т.е Герб на Кралство България).

На стр. 242 е даден и голям герб на Стефан Душан, озаглавен: “Крласки герб на Стефан Неманич, крал и имератор на Расия (Расция)” (Regno arm di Stefano Nemagna re, et imperadore Di Rassia). Гербът е копие подобните Душанови знаци от илирските гербовници, но с тази разлика, че първото поле е на България, а не на Македония, разположена в иначе българското четвърто поле. Поради тази причина българският лъв е коронован, докато македонския не е. А.Матковски (от БЮРМ) смята че Орбини е допуснал “крупна грешка”,258 (по понятни причини) но дали в действителност е така? Орбини, недоверяващ се на илирските гербовници, вероятно е решил, че е допусната грешка като се коронован македонския лъв и я коригира. Възможно е и влияние на лъвските гербове на Александър Велики представящи на злато червен или черен лъв, но без корона.

6. Книгите на Шарл дьо Френ дьо Канж „ История на Византия” 1680г. и „ Стар и нов Илирик” 1746 г. Шарл дю Френ дю Канж (Charles du Fresne, sieur du Cange ) (1610-1688) е изтъкнат френски филолог, историк-медиавист и византист от ХVІІ в.. През 1680 г. издава в Париж книгата “История на Византия”. Трудът представлява обширен справочник по генеалогия и проспография на византийските , хърватските, българските, босненските, сръбските и албанските владетелски родове. На стр.267 е дадено табло озаглавено “Arma et insignia”, т.е. гербове и знаци. Тук са представени 15 герба сред които на Далмация, Сърбия, Хърватия, България, Босна, на Стефан Душан и други. Всички те са дадени в черно-бяло без хералдичен код за цветовете. Безспорен източник е „Кралството на славяните на Мавро Орбини”. Гербът на България е коронован лъв, изобразен върху щит, представляващ вълнист овал. Над него надпис „Regni Bulgariae” Макар българският символ да е взет от Орбини, то разликите са очевидни – формата на щита и липсва корона над него.

Гербът на Стефан Душан (Stephani Regni et Imp.Servie) е изцяло копиран от Орбини., но без да е дадено тълкувание на полетата. “История на Византия” става база за написването на втория исторически труд на Дьо Канж - “Стар и нов Илирик”, отпечатана едва през 1746259 г. В книгата е препечатано същото табло с балканските гербове от предишното съчинение.

7. Географска карта на Георг Матеус Зойтер (ок. 1718-1737) Георг Матеус Зойтер (Georg Matthäus Seutter) (1678-1757) е един от големте германски картографи на ХVІІІ в. Някъде в периода 1718-1737 г., той издава карта на Влахия, Молдова, Трансилвания и България, озаглавена „Transilvanie, Moldavie, Walachie Bulgariae nova et accurate delineatiomagnam partem Hordieri Theatri Bellici”

В долната част са дадени символите на четирите области. Българският предстявлява на сребро златен тичащ вълк, между две червени ивици, всяка от които придружена от още една червена ивица. Източник на този герб са унгарските гербове на България, където единствено се среща вълкът като български знак.260 Зойтер очевидно не е бил запознат с правилата на хералдиката, тъй като нарушава главното правило за цветовете, като нанася метал върху метал. Най-вероятно съставител на герба е самият той.

8. Географска карта на Йохан ван дер Бруген (1737) За холандския картограф, гравьор и търговец на книги Йохан ван дер Бруген (1676-1744) е известно само че е работил в Прага и Виена. Във връзка с избухналата през 1737 г. поредна Австро-турска война (1737-1739), Бруген изготвя атлас от „12 карти, представящи кралство Унгария с прилежащите му провинции” Сруд тях е и тази на „Кралство България” (Regnum Bulgariae) В горната част е даден и българският герб, изобразен върху плат, придържан от два ангела. Гербът е идентичен с този на Зойтер, но с променено оцветяване, за де може да е в синхрон с хералдичните канони-вълкът е червен, а ивиците сини. Най-вероятен източник на изображението е картата на Г.М.Зойтер.

9. Географска карта на Йохан Михаел Пробст (1771) Йохан Михаел Пробст (Johann Michael Probst ) (?-1809) е немски издател и картограф, от втората половина на ХVІІІ в. През 1771 г той издава атлас по повод поредната Руско-турската война (1768-1774). Тук е поместена и карта на кралство Унгария, озаглавена „ Nova et accurata tabula regnorum sup.et inf. Hungaria it: Sclavonia, Bosnia, Servia, Albania, Bessarabia ut et Princip: Transylvania, Moldavia, Walachia, Bulgar et Romania”. Картата е преиздадена през 1788 г. В гориня и ляв ъгъл са дедени гербовете на Унгария, Далмация, Хърватия, Славония, Сърбия, Трансилвания, Молдова, Романия Влахия, България и Босна. Накои от тях са с графичен код за цветовете. Българският е идентичен с картата на Зойтер.

10. Географска карта на Франц фон Райли (ок. 1789-1791) Франц Йохан Йозеф фон Райли (Franz Johann Joseph von Reilly) (1766-1820) е виенски търговец на произведения на изкуството, издател и картограф. В издадена през 1789 г от него карта261 е поместен български герб. Изображението е черно-бяро с графичен код за цветовете и е идентично със Зойтер.

11. Гравюра на Якоб Мюлер :”Победите на император Леополд І над турците и бунтовниците” (ок. 1690-1695) Гравюрата е собственост на виенската галерия „Албертина”, но е изложена във Военния музей във Виена. Неин автор е Якоб Мюлер и е правена някъде в период 1690-1695 г.На нея е изобразен император Леополд І (1658-1705), а пред него на четири пиедестала, разположени от двете страни на импаротора, женски фигури държащи щитове. Най-първият в дясна е посветен на Бълария, чието име е изписано на пиедестала „Bulgaria” Над фигурата има два медалиона с надпис „ad Vidin 1689” и „ad Nissam 1689”, имащо се предвид битките по време на Австро-турската война (1683-1699). Върху щита е изобразен коронован лъв. Очевидно влияние тук е са оказали илриските гербовници, които по това време вече са били известни във Виена.

VІ. Българският герб в „Стематографиите” на Витезович и Жефарович

За развититието на българският герб в модерната епоха основно влияние оказват „Стематографиите” на Витезович и Жефарович. По същество те са продължение на илирските гербовници, но преосмислени в духа на панславизма.

1. „Стематография” - Павел Ритер Витезович (1694; 1701) Павел Ритер – Витезович (Pavao Ritter Vitezović) (1652-1713) е бележит хърватски262, писател историк, печатар, гравьор, а също горещ привърженик на панславизма. Той е от тази група хърватски интелектуалци, които сливат илиризма с панславизма. Това особено силно личи в неговата творба „Хроника”263, издадена в Загреб през 1696, в която ясно заявява, че „илир” и „славянин” са едно и също. Така според него Илирия се простира от Адриатическо, Средиземно и Черно морета до Северния полюс264.

Особено полезно за Витезович е приятелството му със словенския учен-енциклопедист барон Янез Валвазор, който го насочва към историята. По подобие на Валвазор, Витезович съставя свой ръкописен гербовник, завършен през 1694 г. Днес се съхранява в Университетската библиотека в гр.Болоня (Cod.103,ІІІ) и е озаглавен “Regnorum et provinciarum ilyricorum insignia genuina” (т.е “Гербове на илирските кралства и провинции ”). При разработването му подхожда строго научно. Известно време преди да започне работа по труда си старателно събира информация за миналото и генеалогиите на благороднически семейства, за техните гербове, придружени от история по създаването им. От градските и търговски центрове той получава данни кога и кой е основал дадения град, кой е неговя патрон, герб, статут, история и т.н.265

Верен на панславизма си Витезович включва 72 герба, в цветове, обединяващи всички земи, където “все още се чува славянска реч”, както и онези територии, за които със сигурност се знаело, че в миналото били населени също със славяни. Поместени са и символи на хърватски благороднически семейства.

Докато в илирските гербовници вниманието е концентрирано единствено върху т.нар. илирска империя, обхващаща западните и централни Балкани, то Витезович прави опит да създаде общославянски гербовник. Освен това дава гербовете на всички съществували в миналото кралства, които според него са били славянски. Короните отговарят на статута на територията, за която се отнасят.

При някои от символите на древнте държави, Витезович използва реални гербове. Така например представеният герб на Либурния266 е всъщност герба на маркграфство Фриаули267, този на Яподия268 в действителност е на Виндишмарк269 на Трибалия270 - на Сърбия271, и т.н. Друга част от гербовете са измислени от самия автор - Турция272, Дакия273 и др.

Какви извори е ползвал Витезович при съставянето на книгата си е въпрос, на който трудно може да се даде изчерпателен отговор. На първо място това е някой Илирски гербовник, а също и гербовникът на Валвазор (1688-89), „Космография(та)” на С.Мюнстер, картата на В.Коронели (1692 г.), „Кралстовото на славяните” на М.Орбини, печатното издание на късноримския документ Notitia dignitatum (1552 г.).

Гербът на България е на стр.17 и представлява на червено златен коронван в злато лъв. Над щита корона. Македонският е на стр.16:на злато червен лъв с раздвоена опашка. Над щита корона. Каква е причината за този внезапен обрат в оцветяването? Александър Матковски смята, че става въпрос за досадна грешка (!?) Тъй като изображенията на гербовете са печатани отделно от книгата, в която са надписите при залепянето им Витезович случайно объркал гербовете и македонския го залепил под надписа “Bulgaria”, а българския на страницата на “Macedonia”.274

Това обяснение не може да бъде прието, най-малко защото самият Витезович изрично казва „в някои ръкописи се открива червен лъв, върху златно поле, който трябва да е Македонския”275

При внимателния поглед върху двата герба прави впечатление, че докато българският лъв е коронован, то македонския не е. Тази разлика се среща единствено в герба на Стефан Душан от книгата на Мавро Орбини. Като човек с богата историческа култура, Витезович се доверява повече на историците, отколкото на съставителите на илирските гербовници. Ето защо най-вероятно е сметнал, че последните са сгрешили като са резменили местата на двата герба и са короновали македонския лъв.

Пак за пръв път в тази творба българската етническа територия е представена, освен с македонския символ, но и с гербовете на Мизия, Тракия и Дарадания. Трябва обаче да се уточни, че според Витезович става въпрос за отделни съществували в миналото царства, а не за географски, исторически или някакви други области. Поради това и короните над тях са царски, а не както твърди Хр.Дерменджиев, че това били корони “на области с ранг на княжество, което влиза в територията на дадено царство”. 276

Гербът на Мизия277 представлява на синьо две обърнати с основите си една към друга златни корони.. Безспорен източник тук е гербът на България от гербовника на Валвазор.

Тракия Римска278 - на синьо обърнат златен леопард с безант на гърба. Гербът е заимстван от знакът на римския легион Тракия (Thraces) намиращ се в късноримския документ Notitia Dignitatum, съставен околоко 428-438 г.279

Дардания280 - на сребро обърна червен лъв с раздвоена опашка, коронван в сребро , държащ в лапите си копие. Този герб е съставен от самия Витезович, като за основа е ползвал българския герб от картата на Коронели. Както обяснява в печетното издание, копието е включено,тъй като името на областта идвало от фригийската дума „дарда” означаваща „копие”281. (Б.а.: съществуват и др.мнения, проф.Вл.Георгиев извежда „дарда” от албанското dardа – круша, иначе в тракийски daru – копие)

През 1701 г. във Виена, Витезович отпечатва ръкописа си, но под ново заглавие - “Stematographia sive armorum ilirycorum deliniatio descriptio et restitution” (т.е. Гербовник или илирските гербове – поправени, описани и възстановени). За да не бъде забранена той я посвещава на тогавашния имперски канцлер граф Буселени. Това обаче предизвика недоволството у хърватските интелектуалци и благродници. Ето защо на следващата 1702 година „Стематографията” е преиздадена и вече се посвещава на хърватския народ. Съчинението съдържа 56 герба, подредени по азбучен ред. Идентични са с тези от 1694, но са дадени в черно-бяло с графичен код за всеки цвят.

В печатното издание е добавено кратко четиристишие, под всеки герб, разказащо нещо от историята на всяко кралство, а над него е изписано името на страната, за която се отнася.

Българският герб (Bulgaria)е на стр. 10, придружен от следните стихове:

Erigit in rubeo fulvus mihi le Leo campo

Errant Piettores , qui fratuere nigrum

Et propriam fervor Bulga de flamine nomen

Et pecudum in praedas ingeniola feror

Македонският герб е даден на стр.28, този на Мизия – стр.29, на Тракия Римска –с.50 и на Дардания – с.20

В края на „Стематографията” са дадени блазоните, както и информация са историята на съответните гербове и кралства.

2. „Стематография”-Христофор Жефарович (1741) Христофор Жефарович (?-1753) е български зограф, гравьор, писател и издател от ХVІІІ в. Около произходът му дълго време са съществували спорове. Според сърбите е сърбни, според румънците влах, според тенденциозната македонистка историогарфия – т.нар “македонец”. Категоричен и безапелационен отговор на проблема дава завещанието на самия Жефарович, в което ясно се казва че е българин. Роден в Дойран, той се установява във Войводина, където дълго време работи сред живеещите там сърби. Първоначано се занимава със зографство, но около 1740 г. се ориентира към гравьорствотото и писателството. Именно по това време сръбския печки патриарх Арсений ІV Шакабент (1726-1748) го ангажира с издателска дейност. Така Жефарович, започва да издава богослужебни книги, гравюри на светци, както и книги със светско съдържание. Умира в Богоявленския манастир в Москва на 18 септември 1753 г.

Автор е на седем книги, от които интерес за настоящото изследване представлява “Стематографията”, издадена във Виена на 12 октомври 1741 г. под заглавие: „Стематография, която е благополучно потвърждение за вечна памет на светейшия и блажен господар Арсений четвърти, архиепископ на всички сърби, българи, в западното поморие, Далмация, Босна, от двете страни на Дунав и на цял Илирик патриарх и милостив господар”. Гравюрите са работени от Жефарович и виенския гравьор Тома Месмер. На следващата 1742 година е отпечатано и второ преработено и допълнено издание. Разликите между тях са незначителни

В действителност тази творба не е оригинално съчинение на Жефарович, а е черковнославянски превод на „Стематографията” на Витезович. Въпреки това българският автор е вложил и собствено творчество. По подобие на старите илирски гербовници, тя започва с портертите на светци. Тук обаче образите на Св.Йероним, Отец Гръгур и Св.Богородица са заменени от шест български и седемнадесет сръбски светци. Изобилието на сърби е обяснимо. Книгата е предназначена главно за нуждите на сръбското население от Войводина, още повече че и самото издание е покровителствувано от живеещия в изгнание печки патриарх.

Хералдичната част на творбата е представена от 56-те герба на Витезовичата “Стематография”. Макар изображенията тук да са идентични, то все пак Жефарович282 проявава творчество в художественото оформление. Всеки герб е поставен на фона на кълбести облаци обградени в рамка, над която е изписано наименованието на страната.

Българският герб е на стр.5, на Македония – стр.14, на Мизия – стр.15, на Тракия Римска – стр.25 и на Дардания – стр.10. Четиристишията под гербовете са преведени на черковнославянски:

България:

Светъл лъв на черно поле се изправя,

греши онзи, който черното вместо светло поставя.

Собственото ми име е от Болга река,

по искусня лов тук, ще разбереш за хората.

Македония:

Червен лъв златен щит прикрива

символ на царска чест това се явява

На великия лъв турчинът е отнел диадемата

Загубих аз всякаква чест като го гледам такъв

Мизия:

На светло поле Мизия с диадема е силна

златна земя и на хляб винаги изобилна.

Един венец на царската чест низко е паднал

сама днес хляб сее, но не го яде.

Дардания:

Копието на фригийските царе името на земята е дало,

От предтеча на Приам – Даран води своето начало

Дардания така се разруши

макар и старо владение от земите си се лиши.

В края на Стематографията са преведени блазоните и обяснителните бележки на Витезович.

България (стр.32) “Златен коронован и въоръжен лъв на черно поле. Според някои традиции лъвът е червен на златно поле, който обаче е македонския както се вижда283. Апостолическите крале (т.е. унгарските-б.а.), го правят (т.е изобразяват) черен между звезда и луна284 (както някои и на Влахия ги изобразяват285) на бяла поле. Народ повече известен със силата, отколкото с разума си, отчасти и към грабителство склонен, някога много кралски богатства и корони на източни царства беше завладял и Тракийската луна покори. Днес е турска робиня.”

Македония (стр.35): ”Червен лъв на златно гербово поле. Според някои този герб сменил гръцкия. Епирският Британ (великото куче)286, използван още преди времето на Алексанъдр Македонски, а после боздугана на Херкулес между бичи рога287. Неманските крале червения македонски лъв употребявали, който се съдържа и върху щита с провинциите288

Мизия (стр. 35): “(още днес България)289 Две корони, от които едната е обърната и на синьо поле са положени. Когато тук става България, лъвът заменя короните и в царски герб се превръща. Земята е богата на хляб, който изпращали на обсаждащите Троя гърци (както свидетелства Дарет Фригийски). Днес Турция храни като робиня.”

Дардания (стр.34): “Червен коронован лъв, държащ древно копие в предните си лапи е изправен на бял щит. От наименованието на копието (наричано просто Дарда), вождът Юстиниан дал името на царството. Сам Виргилий споменава, че тук се родил Дарданус, от който фригийските царе дардани започнали да се наричат.”

Жефаровичата “Стематография”, оказва голямо влияние върху българската интелигенция от епохата на Възраждането. С разбираемия си текст тя успява да съживи спомена за средновековна България и да се превърне в извор за националната символика в годините на освободителните борби.



Скачать документ

Похожие документы:

  1. Новата тайна история

    Документ
    Ще мине време. Потомците ще питат какво се е случило през тези страшни за България години и защо сме допуснали ликвидирането на българския народ. Наистина, какво се случва днес? Ето, сега вестници, радио и телевизия се надпреварват

Другие похожие документы..